ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРЕГОВОРНА ГЛАВА№5 “ДРУЖЕСТВЕНО ПРАВО”        Глава 5 “Дружествено право” бе отворена за преговори през месец ноември 2000 г. и беше временно затворена през юни 2001 г. без да са договаряни преходни периоди. Въпросите, предмет на разглеждане в рамките на главата са в следните области:
           -  Дружествено право 
           -  Римска и Брюкселска конвенции 
           -  Счетоводство 
           -  Интелектуална собственост 
           -  Индустриална собственост

       При преговорите за присъединяване към Европейския съюз, България пое ангажимент, от една страна да приведе националното си законодателство в съответствие с достиженията на правото на ЕС - acquis communautaire, в съответната област, а от друга - да осигури ефективното прилагане на хармонизираното законодателство, както и необходимите за това административни структури. Голяма част от тези ангажименти са вече изпълнени, като продължават дейностите и в двата посочени аспекта.

       Дружествено право

       Действащата уредба на българското дружествено право се съдържа основно в Търговския закон, приет през 1991 г. и съответства в голяма степен на достиженията на правото на Европейския съюз.
През 2000 г. законът бе изменен с оглед привеждането му в съответствие с изискванията на І, ІІ, ХІ и ХІІ дружествено-правни директиви на ЕС.
        С цел пълно въвеждане разпоредбите на acquis communautaire при преобразуванията на търговските дружества - по отношение на разпоредбите на ІІІ/ относно вливанията/ и VІ / относно разделянията/ на търговските дружества бяха изготвени и приети нови промени в Търговския закон, / обн. Д.В. бр. 58 /2003год/. С измененията се създава прецизна правна уредба на преобразуванията на търговските дружества, като същевременно се подобрява действащата регламентация по отношение корпоративното управление и процедурите по несъстоятелност.
        От момента на присъединяване към ЕС, на територията на страната ще започнат да се прилагат разпоредбите на два специфични регламента - Регламент №2173/85/ЕИО за Европейското обединение по икономически интереси и Регламент №2157/2001/ЕИО за статута на Европейското дружество. Прилагането им ще даде възможност на българските стопански субекти да се възползват от по-широк кръг форми на сътрудничество за развиване на своята дейност и подобряване на резултатите от нея.

          Римска и Брюкселска конвенции

          Римската конвенция за приложимото право при договорни задължения от 1980г. обхваща разпоредби, целящи да създадат за страните по конвенцията единна правна регламентация на приложимото право при договорни задължения, съдържащи международен елемент. Тъй като страни по нея могат да бъдат само страни - членки на ЕС, необходимо бе нейните принципи и разпоредби да бъдат въведени в българското законодателство по пътя на неговото хармонизиране. Това бе направено с приетите през м. февруари 2003 г. промени в Закона за задълженията и договорите, като в закона бе създадена нова Част Трета “Приложимо право към договори с международен елемент”.
          Промените в Закона за задълженията и договорите предоставят на договарящите страни по договори с международен елемент сходни условия за договаряне и защита на правата им с тези в страните - членки на ЕС. Същевременно, уеднаквените правила спомагат за подготвяне условията в страната ни за приобщаване към вътрешния пазар на ЕС .
          Прилагането от момента на присъединяване към ЕС на Регламент №44/2001, заместил Брюкселската конвенция за юрисдикцията и признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, ще доведе до бързо и ефикасно изпълнение на съдебните решения, постановени по граждански и търговски дела в рамките на Общността.

           Счетоводство

           С приетите в тази област два нови нормативни акта - Закон за счетоводството и Закон за независимия финансов одит бе постигнато уеднаквяване на националното законодателство и практика в областта на счетоводството и одита с европейското законодателство и международната практика. По този начин се създават реални условия за подобряване на инвестиционния климат в страната. Въведено е и прилагането на Международните счетоводни стандарти и на Международните одиторски стандарти, с което България се приравнява с водещите практики в света.

            Интелектуална собственост

            Правната уредба в тази област се съдържа основно в Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), приет през 1993 г. Законът е хармонизиран с разпоредбите на действащите директиви на ЕС и дава цялостна съвременна правна рамка, която признава, гарантира и защитава широк кръг права и обекти на авторскоправна закрила. Същевременно, страната ни се е присъединила към всички значими международни конвенции и споразумения в областта на интелектуалната собственост, с което допълнително се гарантира закрила на интересите на правопритежателите.
            Българското законодателство предвижда три способа на защита на авторското право и сродните му права - гражданскоправен, административноправен (регламентирани в ЗАПСП) и наказателно-правен (регламентиран в Наказателния кодекс).

             Индустриална собственост

             Законодателството в областта на правата на индустриална собственост (патенти, търговски марки, географски означения, промишлен дизайн и др.) като цяло е приведено в съответствие с изискванията на действащите актове на ЕС. Адекватно на правната уредба в страните-членки на ЕС са регламентирани нивото на предоставяната закрила и обхвата на правата на притежателите на индустриална собственост, както и процедурите по предоставяне и упражняване на права. Следва да се отбележи, че развитието на европейското право в тази област и понастоящем се следи непрекъснато отблизо, а с оглед бъдещото директно прилагане на регламентите на Общността от датата на присъединяване, се подготвят и нови промени в действащото българско законодателство. По този начин от момента на присъединяване България ще осигури еднакво ниво на защита на правата на притежателите на индустриална собственост с това в настоящите страни - членки. 
             От 1 юли 2002 г. страната ни е член на Европейската патентна конвенция, с което на българските и чужди изобретатели се предоставя възможност да придобият закрила на изобретенията си на територията на една или повече от страните по конвенцията чрез опростена процедура, гарантираща висока степен на сигурност на издадените патенти, която е свързана и с по-малки разходи.
              В хода на преговорите по Глава “Дружествено право”, в област “индустриална собственост” бе постигната договореност относно предвиждане в договора за присъединяване на България към ЕС, на специфичен механизъм за прилагане на Сертификат за допълнителна защита за фармацевтични продукти и за продукти за растителна защита, действащ понастоящем на територията на ЕС.
              Друга специфична договореност, която ще намери регламентация в договора за присъединяване касае разпростиране действието на т.нар. търговски марки на Общността на територията на страната ни. 

               Постигнатото до момента по Глава №5 “Дружествено право” и продължаващите усилия за подобряване и хармонизиране на националното законодателство и за осигуряване неговото бързо, правилно и ефективно прилагане спомагат за създаване благоприятни условия за работа и развитие на икономическите субекти у нас.