СПЕЦИФИКА НА ОСОБЕНИЯ ЗАЛОГ КАТО ОБЕЗПЕЧЕНИЕ
СПОРЕД БЪЛГАРСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО


Идеята за създаване на нов правен институт в материята за обезпеченията възниква успоредно с разгръщане и активизиране на гражданския оборот след зимата на т. нар. планова икономика. Активността на субектите в пазарното общество следва да бъде обезпечена с надеждни гаранции, като същевременно се намери механизъм, който да балансира интересите на страните и едновременно с това да изключва възможността за евентуално затормозяване и блокиране процеса на движение на материални и финансови активи.
Решението на посочените неотложни въпроси на деня е сполучливо намерено с подготовката и приемането на Закона за особените залози. Създава се възможност за стопански активните субекти да обезпечават свои вземания с учредяването на такъв залог, при който реалното предаване на заложеното имущество не е условие за действителност на сделката. Нещо повече – с разпоредбата на чл.1, ал.1 от Закона за особените залози се разгръща основната характеристика на този залог – това е залог, учреден без предаване на заложеното имущество.
Законодателят отива още по-далеч, като допуска възможността за залогодателя да се разпорежда със заложеното имущество, когато това е в интерес на нормалната му дейност, като в същото време правото на заложния кредитор да се удовлетвори от насрещната престация е надеждно гарантирано. Вземането на заложния кредитор в този случай се удовлетворява от насрещната престация или заместващата облага, както ако върху тях би имало учреден залог (чл. 16, ал.2 от ЗОЗ).
Други основни белези на особения залог са:

Това ограничение не важи при сключване на договор за особен залог, когато залогодател е едноличен търговец. Когато залогът се учредява върху имущество, включено в търговското предприятие на едноличния търговец или извън него, но също в съпружеска имуществена общност, наред с него страна по договора може да е неговият съпруг – чл.3, ал.2 от ЗОЗ. Съпругът на лице по чл.2 от ТЗ също може да бъде страна по договора за особен залог, ако заложеното имущество е в СИО. 
При учредяването на залог върху дружествени дялове в СД, КД, КДА и ООД залогодател може да е физическо или юридическо лице, което не е търговец или лице чл.2 от ТЗ (чл.3, ал.3 от ЗОЗ).
Ограничението на чл.3, ал.1 от ЗОЗ не се прилага и при особен залог на безналични ценни книги – залогодател може да е всяко физическо или юридическо лице - чл.3, ал.3 от ЗОЗ.

Могат да сключват договор за особен залог собствениците на движими вещи ( вкл. машини и съоръжения, стоки и материали в оборот и др.);
Вземания могат да залагат техните титуляри;

В ЦРОЗ се вписват договори за особен залог само при учредяване на залог върху следните обекти:
- вземане или съвкупност от вземания;
- движими вещи с изключение на кораби и въздухоплавателни средства;
- съвкупност от машини и съоръжения, от стоки и материали в оборот;
- търговско предприятие- след вписването в търговския регистър;


Кръгът на вещите и правата, които могат да бъдат залагани, е изключително широк, като е предвиден и залог на търговско предприятие. В същото време учреденият върху тези вещи и права залог обезпечва освен вземането и всички лихви и неустойки върху него, като самото обезпечено вземане може да бъде индивидуализирано или родово определено, както условно или бъдещо- чл.4, ал.2 от ЗОЗ.

С регламентирането на този нов за нашето облигационно право институт се създава точно коментираната по-горе възможност за страните балансирано да гарантират интересите си, като вземането на кредитора от една страна е сигурно обезпечено, а от друга – заложеното имущество остава в държане на залогодателя – залогодател с оглед нормалното осъществяване на неговата стопанска дейност, която е част от цялостния процес на граждански оборот в страната.