СПЕЦИФИКА НА ОСОБЕНИЯ ЗАЛОГ КАТО
ОБЕЗПЕЧЕНИЕ
СПОРЕД БЪЛГАРСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
Идеята за създаване на нов правен институт в
материята за обезпеченията възниква успоредно с разгръщане и активизиране на
гражданския оборот след зимата на т. нар. планова икономика. Активността на
субектите в пазарното общество следва да бъде обезпечена с надеждни гаранции,
като същевременно се намери механизъм, който да балансира интересите на
страните и едновременно с това да изключва възможността за евентуално
затормозяване и блокиране процеса на движение на материални и финансови активи.
Решението на посочените неотложни въпроси на деня е сполучливо намерено с
подготовката и приемането на Закона за особените залози. Създава се възможност
за стопански активните субекти да обезпечават свои вземания с учредяването на
такъв залог, при който реалното предаване на заложеното имущество не е условие
за действителност на сделката. Нещо повече – с разпоредбата на чл.1, ал.1 от
Закона за особените залози се разгръща основната характеристика на този залог –
това е залог, учреден без предаване на заложеното имущество.
Законодателят отива още по-далеч, като допуска възможността за залогодателя да
се разпорежда със заложеното имущество, когато това е в интерес на нормалната
му дейност, като в същото време правото на заложния кредитор да се удовлетвори
от насрещната престация е надеждно гарантирано. Вземането на заложния кредитор
в този случай се удовлетворява от насрещната престация или заместващата облага,
както ако върху тях би имало учреден залог (чл. 16, ал.2 от ЗОЗ).
Други основни белези на особения залог са:
-
писмена форма на договора с оглед неговата
действителност;
-
залогодателят по договора за особен залог може
да бъде само търговец или лице по чл.2 от Търговския закон / чл.3 ЗОЗ /.
Това ограничение не важи при сключване на
договор за особен залог, когато залогодател е едноличен търговец. Когато
залогът се учредява върху имущество, включено в търговското предприятие на
едноличния търговец или извън него, но също в съпружеска имуществена общност,
наред с него страна по договора може да е неговият съпруг – чл.3, ал.2 от ЗОЗ.
Съпругът на лице по чл.2 от ТЗ също може да бъде страна по договора за особен
залог, ако заложеното имущество е в СИО.
При учредяването на залог върху дружествени дялове в СД, КД, КДА и ООД
залогодател може да е физическо или юридическо лице, което не е търговец или
лице чл.2 от ТЗ (чл.3, ал.3 от ЗОЗ).
Ограничението на чл.3, ал.1 от ЗОЗ не се прилага и при особен залог на
безналични ценни книги – залогодател може да е всяко физическо или юридическо
лице - чл.3, ал.3 от ЗОЗ.
Могат да сключват договор за особен залог
собствениците на движими вещи ( вкл. машини и съоръжения, стоки и материали в
оборот и др.);
Вземания могат да залагат техните титуляри;
-
предмет на залога да бъде само изрично
посоченото в чл.4 от ЗОЗ имущество:
- вземане или съвкупност от вземания;
- безналична ценна книга или съвкупност от безналични ценни книги;
Вписванията относно тях се извършват в Централния депозитар. При учредяване но
особен залог върху държавни ценни книжа – в регистрите за ДЦК, водени от БНБ и
първичните дилъри.
- движими вещи с изключение на кораби и въздохоплавателни средства;
- съвкупност от машини и съоръжения, от стоки и материали в оборот;
- дружествени дялове от събирателни и командитни дружества;
При учредяване на залог върху дружествен дял в събирателни, командитни
дружества, командитни дружества с акции, дружества с ограничена отговорност
вписванията се извършват в търговския регистър на съответния окръжен съд.
- търговско предприятие;
При учредяване на залог върху търговско предприятие вписванията се извършват в
търговския регистър на съответния окръжен съд. В ЦРОЗ се извършва вторично
вписване въз основа на препис от удостоверението за вписване на залога в
търговския регистър.
В ЦРОЗ се вписват договори за особен залог само
при учредяване на залог върху следните обекти:
- вземане или съвкупност от вземания;
- движими вещи с изключение на кораби и въздухоплавателни средства;
- съвкупност от машини и съоръжения, от стоки и материали в оборот;
- търговско предприятие- след вписването в търговския регистър;
Кръгът на вещите и правата, които могат да бъдат залагани, е изключително
широк, като е предвиден и залог на търговско предприятие. В същото време
учреденият върху тези вещи и права залог обезпечва освен вземането и всички
лихви и неустойки върху него, като самото обезпечено вземане може да бъде
индивидуализирано или родово определено, както условно или бъдещо- чл.4, ал.2
от ЗОЗ.
-
залогът се вписва в ЦРОЗ, за да бъде
противопоставим на трети лица
Производството по вписване на договора за особен залог служи за създаване
на противопоставимост спрямо трети лица на учреденото с договор за особен залог
заложно право върху обекта на залога. Вписването в ЦРОЗ не елемент от
фактическия състав на договора. Особеният залог се учредява в момента на
подписване на договора
С регламентирането на този нов за нашето
облигационно право институт се създава точно коментираната по-горе възможност
за страните балансирано да гарантират интересите си, като вземането на
кредитора от една страна е сигурно обезпечено, а от друга – заложеното
имущество остава в държане на залогодателя – залогодател с оглед нормалното
осъществяване на неговата стопанска дейност, която е част от цялостния процес
на граждански оборот в страната.