|
АКТУАЛИЗИРАНА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕФОРМА НА
БЪЛГАРСКАТА СЪДЕБНА СИСТЕМА*
Настъпилите след 1989 година демократични промени в Република България намериха своето основно законодателно уреждане с приемането през 1991г. на новата Конституция на страната.
Съдебната реформа, уредена с Конституцията, представлява единство от структурни и функционални промени, в които се изразява новата организация на съдебната власт.
С приемането през 1994г. на Закон за съдебната власт бе създадена законовата основа за структурни промени в съдебната система. Създадени бяха апелативни съдилища, Върховен касационен съд и Върховен административен съд.
С измененията в Наказателно-процесуалния кодекс и Гражданския процесуален кодекс през 1998г. започна да функционира триинстанционно съдебно производство – първоинстанционно, въззивно и касационно.
От гледна точка на конституционните разпоредби би могло да се приеме, че реформата в съдебната система е приключила.
В същото време обществено-политическите промени намират израз в постоянна промяна на законодателството. Върху работата на съдебната система се отразиха, както нормативните актове, чието предназначение е прякото реформиране на правораздаването и законодателните изменения, които органите в системата са принудени да прилагат, така и протичащите общи процеси в българското общество.
Осъщественият международен мониторинг на съдебната система констатира наличието на проблеми, сред които по-важните са:
1. човешките ресурси – магистрати и административен персонал;
2. обучението на магистрати и административен персонал;
3. координацията по управлението на съдебната система на централно ниво и разграничаване на функциите на Висшия съдебен съвет (ВСС) и Министерството на правосъдието;
4. компютъризацията и въвеждането на съвместим софтуер;
5. съставянето и управлението на бюджета на съдебната система;
6. отношенията с обществеността и законодателната власт;
7. сградният фонд.
В Копенхаген Европейският съвет определи, че членството в Европейския съюз предполага страната-кандидатка да е осъществила стабилност на институциите, които гарантират демокрация, правова държава, защита на човешките права и защита на малцинствата.
Бъдещото членство в Европейския съюз (ЕС) изисква да бъде завършена реформата в съдебната система. Необходимо е да се осигури капацитет за поемане на задълженията за членство, както и да се осигури необходимата база за неизбежно последващото увеличаване броя на делата във връзка с прилагане правото на ЕС.
Укрепването на съдебната система е от особено значение за възприемане правото на ЕС в преходния период. Трябва да продължи укрепването на независимостта и ефективността на съдебната система. Ускоряването на реформата ще осигури най-скоро пълна защита на принципите на правовата държава и ефективно прилагане на европейското право.
ОСНОВНА ЦЕЛ
Основна цел на стратегията е да се развият европейски стандарти в правораздаването, като се очертаят политическите и законодателните приоритети на реформата в съдебната система, което ще подпомогне процеса по подготвката на Република България за членство в ЕС.
Стратегията е в съответствие с изискванията и ангажиментите, поети от България с Националната програма за възприемане правото на ЕС, и приоритетите, залегнали в програмата “Партньорство за присъединяване”.
Стратегията е за период пет години, обхващащ три етапа, съответстващи на краткосрочните, средносрочните и дългосрочни приоритети.
Предмет на стратегията е да се очертаят и утвърдят насоките за развитието на съдебната система в последната й фаза, свързана с процеса на присъединяване на България към ЕС и въвеждане на необходимите законодателни промени в съответствие с действащите основни принципи, а именно:
1.Принципите на правовата държава и утвърждаване върховенството на закона.
2. Принципите за разделение на властите и гарантиране независимостта на съдебната система.
3.Максимална степен на защита на правата и интересите на гражданите и обществото и осигуряване на равен достъп до правосъдие.
4.Утвърждаване на европейските стандарти в правораздаването и международно правното сътрудничество.
Промените са съобразени с реформите на ЕС и по-специално с предложенията на Европейския съд за бъдещото развитие на европейската съдебна система и въпросите, свързани с политиките в областта на правосъдието и вътрешните работи.
С Решение № 672 от 1 октомври 2001 година, след съгласуване с Висшия съдебен съвет и съответните органи на съдебната власт, Министерският съвет на Република България прие Стратегия за реформа на българската съдебна система. Целта на Стратегията е осигуряване пълна защита на принципите на правовата държава, върховенството на закона и ефективно прилагане на правото на ЕС.
През март 2002 г. беше одобрена Програма за изпълнение на Стратегията за реформа на българската съдебна система (План за действие). И двата документа покриват петгодишен период, разделени са на еднакви подцели, всяка от които се състои от набор краткосрочни – 2002 г., средносрочни – 2003-2004 г. и дългосрочни приоритети – 2005-2006 г.
За по-добра координация между различните институции и звената в съдебната система, в Министерство на правосъдието беше създадено функционално звено за отчет по изпълнението на Стратегията и Плана за действие, като цялата дейност на звеното се извършва в тясно сътрудничество с Висшия съдебен съвет.
Изпълнението на заложените в Стратегията цели, съобразени с динамиката на обществено-икономическите отношения, налага нейното актуализиране. То се осъществява на базата на анализ на досегашното изпълнение и е съобразено с продължаващата негативна оценка на обществото за работата на съдебната система.
Отразени са критичните бележки и препоръки на Европейската комисия в нейните Редовни доклади по отношение на съдебната система, като са отчетени и приоритетите на Партньорство за присъединяване и Пътната карта за България, в рамките на динамиката на отношенията между България и ЕС.
Актуализирането на Стратегията за реформа на българската съдебна система се налага и като резултат от Решение №13 на Конституционния съд от 2002 г. по к.дело № 17 от 2002 г.
Реформата в съдебната система ще продължи в следните основни насоки:
1. Действия, свързани с провеждане на реформата в съдебната система и гарантиране нейната необратимост.
2. Въвеждане на европейски стандарти в дейността на съдебната система – включително принципа на прозрачност и безпристрастност.
3. Изменение и допълнение на Конституцията на Република България, свързано с приемането ни в НАТО, присъединяване към ЕС и необходимостта във връзка с това от усъвършенстване на съществуващата уредба, включително в Глава VІ “Съдебна власт”. Промените на основния закон в тази част следва да гарантират подобряване на работата, отговорностите и взаимодействието между звената в съдебната система; дефиниране на магистратския имунитет; усъвършенстване механизма за търсене на дисциплинарна отговорност при установен статут на несменяемост; усъвършенстване на процедурата за избор на членове на ВСС, ясно дефиниране правомощията на ВСС и т.н.
Във връзка с това следва да бъде прието и релевантното вторично законодателство – ЗСВ, Правила за работа на ВСС с оглед новите му правомощия и др.
4. Приемане на нови процесуални закони – Граждански процесуален кодекс, Наказателно-процесуален кодекс и Административно-процесуален кодекс. Целта е да се постигнат качество, бързина и ефективност на съдебното производство.
5. Усъвършенстване структурата на съдебната система чрез изграждане на специализирани административни съдилища, преструктуриране на търговското правораздаване, ограничаване правомощията на следствието в досъдебната фаза на наказателното производство.
6. Хармонизиране на българското законодателство с правото на ЕС и привеждането му в съответствие с най-добрите стандарти и практики на ЕС.
7. Приемане и реализиране на Стратегия за компютъризация на съдебната система.
ПОДЦЕЛИ
І. Действия, свързани с провеждане на реформата в съдебната система и гарантиране на нейната необратимост.
Краткосрочни приоритети
- изготвяне на пакт за сътрудничество между политическите сили по провеждане на съдебна реформа
- подписване на политическо споразумение
- създаване на работна група за дефиниране на комплексните проблеми на съдебната система
Средносрочни приоритети
- изготвяне на аналитичен доклад за комплексните проблеми в съдебната система и предложения за тяхното решаване
- приемане и одобряване на доклада от парламентарно представените политически сили
- подписване на Пакт за реформа на българската съдебна система
ІІ. Укрепване на правоприлагащия капацитет на съдебната система
1.1. Човешки ресурси
Краткосрочни приоритети
- изработване и приемане на единни критерии за подбор и назначаване на магистрати
- изработване на критерии за провеждане на конкурси за съдии, прокурори и следователи
- изработване и въвеждане на задължителна предварителна оценка във връзка с придобиване статут на несменяемост на магистратите;
- изработване и приемане на етичен кодекс на магистратите и правила за прилагането му
- усъвършенстване на критерии и процедура за проверка, налагане на дисциплинарни наказания, обжалване
Средносрочни приоритети
- изработване на критерии за оценка натовареността на съдиите
- въвеждане на конкурсното начало при заемане на магистратска длъжност
- изработване и приемане на критерии за оценка при повишаване и понижаване на магистрати в ранг и в длъжност
- приемане на критерии и процедура за поощряване
- въвеждане на мандатност за ръководни длъжности в съдебната система
Дългосрочни приоритети
- утвърждаване на конкурсното начало и вътрешни критерии за назначаване на магистрати
- утвърждаване на критерии за оценка на работата на магистратите при повишаване и понижаване в длъжност, които следва да гарантират безпристрастната и точна оценка при планиране на кариерата им
1.2. Укрепване на професионалната квалификация на правоприлагащите органи
Краткосрочни приоритети
- въвеждане на задължително обучение на новопостъпили магистрати
- разработване на последващи квалификационни програми за обучение на магистрати
Средносрочни приоритети
- въвеждане на задължителна последваща квалификация на магистрати
- изготвяне на система за обучение на магистратите по международноправни актове и право на ЕС
Дългосрочни приоритети
- въвеждане на единна национална система за обучение и квалификация на магистратите
- прилагане на европейското право и европейските стандарти в правораздаването
IIІ. Въвеждане на европейски стандарти в работата на съдебната система – принципи на прозрачност и безпристрастност
Краткосрочни приоритети
- приемане на съответната законова уредба, осигуряваща прозрачност в работата на съдебната система
- създаване на работна група по изготвяне на статистически критерии за отчитане работата на различните звена от съдебната система
- създавана на софтуер за безпристрастно разпределение на преписки и дела в съдебната система
Средносрочни приоритети
- утвърждаване на единни статистически образци за отчитане на работата на различните звена от съдебната система /съд, следствие и прокуратура/
- въвеждане на софтуер за безпристрастно разпределяне на преписки и дела в съдебната система
- изграждане на уеб страница на ВСС за обнародване на статистическа информация от съдебната система и информация за работата на ВСС
Дългосрочни приоритети
- ефективно прилагане на системата за отчетност и контрол върху работата на различните звена в съдебната система
ІV. Подобряване административната дейност на съдебната система
Краткосрочни приоритети
- въвеждане на стандарти за обслужване на граждани
- приeмане на Кодекс за етично поведение на административния персонал
- обучение и квалификация на административния персонал
Средносрочни приоритети
- въвеждане на конкурсното начало при подбор и назначаване на административен персонал
- въвеждане на критерии и процедура за оценка на работата на административния персонал
- изготвяне на длъжностни характеристики
- увеличаване броя на административния персонал
- подготовка на специализирани процедурни учебници за администрацията
Дългосрочни приоритети
- въвеждане на специализирани процедурни учебници за административния персонал
- повишаване ефективността на съдебната администрация чрез въвеждане на задължителни програми за обучение
- въвеждане на европейските стандарти в съдебната администрация
V. Укрепване капацитета на Висшия съдебен съвет за изпълнение на функциите му
Краткосрочни приоритети
- актуализиране на Правилника на Висшия съдебен съвет с оглед необходимите организационни промени
- разработване и внедряване на координационна система за обработка на информация
Средносрочни приоритети
- развиване капацитета на Висшия съдебен съвет за осъществяване на функциите, свързани с управление на съдебната система – стратегия, бюджет, мениджмънт
- утвърждаване публичност и прозрачност в действията на Висшия съдебен съвет – изработване на Интернет-страница, отворени срещи и др.
- развиване капацитета на Висшия съдебен съвет във връзка с дисциплинарното производство чрез създаване на независима комисия за разследване на неправомерно поведение на магистрати по повод изпълнение на служебните им задължения
VІ. Усъвършенстване структурата на съдебната система чрез изграждане на специализирани административни съдилища, преструктуриране на търговското правораздаване, ограничаване правомощията на следствието в досъдебната фаза на наказателното производство
Краткосрочни приоритети
- създаване на работна група за определяне на районите и броя на специализираните административни съдилища и изготвяне на предложения за промени в законодателството
- създаване на работна група за определяне на районите и броя на специализираните търговски отделения и за изготвяне на предложения за промени в законодателството
- създаване на специализирани разследващи звена към Министерството на вътрешните работи
Средносрочни приоритети
- създаване на законовата уредба на специализираните административни съдилища и определяне подсъдността на споровете
- приемане на промените в действащото законодателство, свързани със създаването на специализираните търговски отделения, законово дефиниране на “търговска сделка” и определяне подсъдността на споровете
- обучение и укрепване на създадените разследващи звена към Министерството на вътрешните работи
Дългосрочни приоритети
- приемане на Административно-процесуален кодекс
- изграждане и укрепване на специализираните административни съдилища
- определяне мястото и ролята на следствието
VІІ. Преобразуване на Центъра за обучение на магистрати в публична институция
Краткосрочни приоритети
- предоставяне от Министерството на правосъдието на материална база и оборудване за продължаване на дейността
- законодателно уреждане дейността на институцията
- въвеждане на задължително начално обучение на всички новоназначени съдии и на съдии със стаж до три години
- продължаване на текущото обучение по специализирани програми /Право на Европейския съюз, Пазарна икономика, Информационни технологии, Ново законодателство и др./
- разширяване дейността на институцията с програми за обучение на прокурори и следователи
Средносрочни приоритети
- въвеждане на задължително начално обучение за всички новоназначени магистрати и за магистрати със стаж до три години
- въвеждане на програма за обучение на всички магистрати при заемане на административна длъжност, както и при преминаване в по-горна инстанция
- разработване и въвеждане на програма за задължително обучение на съдебната администрация
- включване в държавния бюджет на средства за обучение на магистрати и административен персонал
- създаване и поетапно въвеждане на единна система за професионално обучение и квалификация на магистрати и административен персонал
Дългосрочни приоритети
- продължение на обучението по Европейско право и установяване на европейски стандарти в работата на всички магистрати
- развитие на специфични програми за обучение според конкретните нужди
VІІІ. Бюджетиране на съдебната система
Краткосрочни приоритети
- привеждане бюджета на съдебната власт в съответствие с нуждите
- създаване на специализирано звено между Министерството на правосъдието и Висшия съдебен съвет, което изготвя и предлага годишния бюджет на съдебната система
ІХ. Приемане и реализиране на Стратегия за компютъризация на съдебната система
Краткосрочни приоритети
- Изработване на Стратегия за компютъризация на съдебната система
Средносрочни приоритети
- Електронно правосъдие (I фаза)
Дългосрочни приоритети
- Единна Информационна система за противодействие на престъпността
- Електронно правосъдие (II фаза)
- Информационна система за управление на арестите и затворите
Х. Материална база и охрана на съдебната система
Краткосрочни приоритети
- оценка на съществуващата материална база и идентифициране на приоритетни инвестиции/ремонти
- оценка на нивото на съдебната сигурност и възможността за развитие и подобряването й съобразно съществуващия сграден фонд
- изграждане на стратегия за предоставяне на нови сгради
Средносрочни приоритети
- създаване на специализирана структура за охрана на съдебните сгради
ХІ. Законодателни промени
- преглед и оценка на съществуващото законодателство, което регламентира съдебната система; определяне на приоритети и подготовка на законопроекти за изменение и допълнение на съществуващите законови и подзаконови актове, съответно приемане на нови, включително относно организацията и структурата на съдебната власт
- оценка и изменение на действащите процесуални и материални закони с цел дефиниране на причините, които препятстват бързото, достъпно и справедливо правораздаване
- разработване на стратегия и приоритети за необходимите законодателни промени, свързани с бързото, достъпно и справедливо правораздаване
- създаване на специализирани административни и търговски съдилища
ХІІ. Промени в Конституцията на Република България
Краткосрочни приоритети
- изготвяне на сравнително-правен анализ на конституционните модели на съдебна власт в държавите-членки на ЕС и в някои от страните-кандидатки за членство в ЕС
- създаване на работна група, която да предложи необходимите промени в Конституцията
- изработване на концепция за алтернативни решения за изменение и допълнение на Конституцията в частта й “Съдебна власт”
- провеждане на широк обществен дебат по концепцията за промени в Конституцията
Средносрочни приоритети
- създаване на национална експертна група за изготвяне на цялостни промени в Конституцията, свързани с членството ни в НАТО и ЕС, както и по отношение на съдебната власт, включително имунитета на магистратите, ролята и мястото на следствието и прокуратурата
- иницииране на професионален дебат по предложените изменения на Конституцията
Дългосрочни приоритети
- промяна на Конституцията на Република България
ХIII. Създаване на ново процесуално законодателство – Граждански процесуален кодекс (ГПК), Наказателно-процесуален кодекс (НПК) и Административно-процесуален кодекс (АПК)
Краткосрочни приоритети
- експертиза на действащото процесуално законодателство и съдебна практика
- сравнително-правен анализ на съществуващите модели на държавите-членки на ЕС
- координирано изработване и приемане на правила за взаимодействие между Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, прокуратура и следствието в досъдебното производство на наказателния процес
- създаване на работни групи за изготвяне на концепцията за необходимите промени
Средносрочни приоритети
- обсъждане и приемане на концепции за промени в процесуалното законодателство – ГПК, НПК и АПК
- създаване на работни групи по изготвяне на проекти на ГПК, НПК и АПК (включително въвеждане на административно-наказателна отговорност на юридически лица)
Дългосрочни приоритети
- приемане на нови ГПК, НПК и АПК
ХIV. Хармонизиране на българското законодателство с правото на ЕС и привеждането му в съответствие с най-добрите стандарти и практики на ЕС
1. Предприемане на необходимите мерки за гарантиране прилагането на инструментите на Общността в областта на съдебното сътрудничество по наказателно-правни въпроси и по граждански и търговски дела
Краткосрочни приоритети
- Преглед и оценка на действащото законодателство с цел установяване на необходимостта от въвеждане на изменения за ефективно прилагане на инструментите на Общността в областта на съдебното сътрудничество по граждански и наказателни дела
Средносрочни приоритети
- определяне на приоритети и подготовка на законопроекти за изменение и допълнение на съществуващата нормативна уредба, включително с оглед осигуряване практическото прилагане на европейската заповед за задържане
- определяне на компетентни национални съдилища, които ще осъществяват дейности във връзка със съдебното сътрудничество по граждански и наказателни дела, и създаване на условия за ефективно изпълнение на тези дейности
- обучение на магистратите от определените съдилища за прилагане на инструментите на Общността в областта на съдебното сътрудничество по граждански и наказателни дела
Дългосрочни приоритети
- уведомяване Европейската комисия относно националните съдилища, които ще осъществяват дейности във връзка със съдебното сътрудничество по граждански и наказателни дела
- предприемане на допълнителни мерки за гарантиране ефективното прилагане на инструментите на Общността в областта на съдебното сътрудничество по гражданско-правни и наказателно-правни въпроси, особено по отношение взаимното признаване и изпълнението на съдебни решения
2. Привеждане на националното законодателство в съответствие с най-добрите практики на ЕС
• Изготвяне на Закон за търговския регистър
• Изготвяне на нов Семеен кодекс
• Изготвяне на нов Закон за изпълнение на наказанията
• Изготвяне на Закон за международното частно право
ХV. Осигуряване на равни възможности за достъп до правосъдие
Краткосрочни приоритети
- изготвяне на законодателни промени за усъвършенстване на безплатната правна помощ по наказателни и граждански дела
Средносрочни приоритети
- създаване на Национално бюро за правна помощ
ХVІ. Въвеждане на алтернативни способи за решаване на спорове
Краткосрочни приоритети
- изготвяне и приемане на законодателна уредба за алтернативно решаване на спорове в областта на семейното и трудово право и защитата на потребителите
- разработване на програми за обучение на медиатори
- въвеждане института на омбудсмана
- увеличаване броя на арбитражните съдилища
Средносрочни приоритети
- обучение на медиатори за прилагане на алтернативните механизми за решаване на спорове
- изготвяне на Етичен кодекс на поведение на медиаторите
- създаване на регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието
Дългосрочни приоритети
- създаване на цялостна система за алтернативно решаване на спорове
ХVІІ. Усъвършенстване системата на съдебното изпълнение с цел осигуряване на ефективна и бърза защита на правата на гражданите и юридическите лица
Краткосрочни приоритети
- изготвяне на концепция за законодателни промени в контекста на европейските стандарти в съдебното изпълнение
Средносрочни проритети
- извършване на законодателни промени в съдебното изпълнение и въвеждане на възможност за възлагане на функциите по съдебното изпълнение на независими лица
- изготвяне на етични правила за съдия-изпълнители
Дългосрочни приоритети
- повишаване ефективността на съдебното изпълнение
- прилагане на европейските стандарти в областта на съдебното изпълнение
ХVІІІ. Служби по вписванията
Краткосрочни приоритети
- разработване от Министерството на правосъдието на програма за текущо обучение на съдиите по вписванията
- разработване на програми за обучение на администрацията към съдиите по вписванията
Средносрочни приоритети
- разработване и внедряване на информационна система за вписванията по Закона за кадастъра и имотния регистър
Дългосрочни приоритети
- информационно-технологично оборудване на службите по вписванията
- въвеждане и поетапно изграждане на национален регистър по вписванията по Закона за кадастъра и имотния регистър
ХІХ. Повишаване на обществения имидж на съдебната система
Краткосрочни приоритети
- обучаване на служители за връзки с обществеността
- разработване на концепция за работа с медиите и за взаимодействие със законодателната власт по въпросите, засягащи съдебната система
Средносрочни приоритети
- разработване на програми, информационни брошури и уеб страници за представяне дейността на съдебните органи
- приемане на цялостна концепция за работа с медиите
- разработване на критерии за “оценка на влиянието” на новите нормативни актове върху работата на съдебната система
Дългосрочни приоритети
- повишаване доверието на обществото в съдебната система
- установяване на трайна политика за взаимодействие със законодателната власт относно въпросите, засягащи съдебната система
* Актуализираната стратегия за реформа на българската съдебна система е приета с Решение №260 на Министерски съвет от 21 април 2003 г.
|